ПОРИЦАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРИЦА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Книж. Лице, което порицава, осъжда, укорява, изрича порицание. Заел позата на неумолим порицател на "обществените язви", той писа в списанието си следното: "Тъжбата на Яворов илюстрира отрицателните качества на българската интелигенция". М. Кремен, РЯ, 514.