ПОРОБВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРО̀БВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от поробвам и от поробвам се; заробване. Какво искат те?.. Българи ли са? Забравят ли, че откъм Цариград иде или чума, или поробване? Ив. Вазов, Съч. ХХI, 48. — От опит зная, че племената от тропическите острови са крадливи хора. — Станали са такива, сър, но след поробването им от колониалните завоеватели. М. Марчевски, ОТ, 222. Анархизмът вижда в историята само разни форми за поробване на човешката личност. Всеки човек се ражда на тоя свят свободен. Ем. Станев, ИК I и II, 72.