ПОРОБЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРО̀БЯМ, ‑яш, несв. (остар. и диал.); поро̀бя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Поробвам, заробвам; поробявам. В поражението си, на връщане, башибозукът изтеглюва нож и отдето помине сече, коли и поробя невинни деца и жени. НБ, 1876, бр. 2, 7. поробям се, поробя се страд.

ПОРО̀БЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); поро̀бя се св., непрех. Поробвам се, заробвам се; поробявам се.