ПОРОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀РОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до пор. Поровата мас тъй страховито вони, щото дори прегладнели вълци странят от поровите дупки. Н. Хайтов, Л, 138. Тая шапка дядо Мирю носеше от памти века.. Тя му служеше и за запушалка, която натъпкваше в някоя катеричина или порова дупка. Ем. Станев, ЯГ, 6. Порови кожи.

2. Който е подобен като на пор. Старшията преглътна подигравката. Не му стана добре: малките порови очички злобно светнаха под гъстите вежди. Ив. Хаджимарчев, ОК, 198.

3. Като същ. порови мн. Зоол. Семейство хищни дребни до средно едри бозайници с удължено гъвкаво тяло, отделящи силна неприятна миризма. Mustelidae. Видрата, бялката, златката, невестулката, черният, степният и пъстрият пор и язовец са срещаните в България представители на порови. △ Невестулката е най-малкото животно от семейство порови.