ПОРОДА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОРО̀ДА ж. 1. Разновидност при животни от един и същ род, семейство, представяща относително еднородна група с определени еднакви характерни особености и стопански качества; раса. Вълчан разказваше,.., какви кучета беше имал едно време: големи и рунтави като мечки, люти и зли като змии. Анадолска порода. Й. Йовков, Ж 1945, 24. Наоколо подскачаха и притичваха десетки зайци от най-различни породи. Особено привлекателни бяха ангорските с дългата си и пухкава като памук вълна. П. Здравков, НД, 41. Вървяха двадесет души конници на хранени разнокосъмни коне, смес от тукашна и арабска порода. Ц. Гинчев, ГК, 141-142. Имам си един индийска порода петел и само да знаете какъв великолепен индийски петел! Д. Калфов, Избр. разк., 18. Наистина Павел сам видя, че убитият слон нямаше бивни. Той бе от една рядка порода, която бе на изчезване в поречието на Замбези. Гр. Угаров, ПСЗ, 608. Има кокошки яйчарки, има и месарки.. Едно време имахме разни породи местни. Те и носеха, и даваха добро месо. Ст. Даскалов, ЕС, 220. Овчарска порода куче. Швейцарска порода крави. Монтафонска порода крави. Искърска порода говедо.
2. Разновидност при растения от един и същ клас, семейство, характеризираща се с еднакви особености и стопански качества; сорт. В полезащитните горски пояси се засаждат дървета и храсти. Във всеки район се подбират такива породи, които най-добре отговарят на местните условия. Бтн V и VI кл (превод), 158. От двете страни лесът се сгъсти от нахлуването и на други породи дървета: леска, габър, горун. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 145. В тая приказка не става дума за габърите — благородните, високите,.. а за габърите от най-долната порода, наричани "свинак" — ония възловати, сиви и чепати габъри, които единствени растат по скалиста земя. Н. Хайтов, ШГ, 167.
3. Вид, тип скална, земна маса с определена характеристика по качество и / или по произход. Трудно е да се повярва, че Луната, която ни се струва златиста, в действителност се състои от почти черни вулканически породи и има тъмен цвят. ВН, 1960, бр. 2672, 4. Още след първата атака вчера, която отби метър и седемдесет, миньорите навлязоха в суха порода. Т. Монов, СЧ, 120. В музея ще има геоложки карти, снимки и документи, спомени на строители, петрографска сбирка от различни породи скали. ЗЗн, 1958, бр. 3836, 3. Под плодородния чернозем има дебел пласт варовикови породи, които пропускат водата. РД, 1950, бр. 236, 2. По-късно морето изчезнало, след като покрило урановите жили със слой от наносни породи. ВН, 1961, бр. 3172, 4.
4. Прен. Обособеност при човешките индивиди по произход, потекло или по характерни качества или прояви; тип, вид. Може би тя [Цветана] щеше да бъде истинска красавица, ако не бяха някои дребни недостатъци по лицето ѝ ‑.. Това заедно със зеления ѝ остър поглед я правеше грубовата, като издаваше селската ѝ порода, от която тя дълбоко се срамуваше. К. Калчев, ЖП, 40. На грандиозната енергия на мисълта отговаря грандиозната енергия на изпълнението [фреските на Микел Анджело]. Художникът е от една порода с мислителя. К. Величков, ПССъч. III, 148. През тази тъй далечна за някои и тъй близка за автора епоха България гъмжеше и от една порода
особени човешки същества, проявяващи с животинска стръв своите лъвски амбиции за слава, сила и власт. Т. Генов, ДОД, 73. В утрото след боя тръгват мародерите.. Те са просто крадци, макар от най-отвратителната порода на крадците. В. Йосифов, Избр. тв I, 200. Аз тръгвам либе да диря, / девойка отбор порода, / на мен прилика да бъде. Ив. Вазов, Съч. II, 89. Майко мила, с колко нежна обич / ме научи да любя света, / но в света са две породи хора: / мога ли да любя и врага? Кр. Белев, ПЗБ, 51. Язе те искам — мама те не ще, / защо си била лоша порода. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 350.
5. Диал. Семейство, род, рода̀; породица. Тъгай че идеш, Марко, да се кълнеш / и че водиш Андрей с тебе, / и че водиш Шейницу сестрицу, / че да кажеш, че сте вие / Вукашинова порода, / родом сте си от града Прилепа. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 22. ● Нар. ‑поет. рода <и> порода. "Маро, лепа стваро, / имаш ли си рода, / рода и порода?" Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 21. Ко кя зовеш китени сватове, / да позовеш се рода порода. Нар. пес., СбНУ VI, 53.
◊ Рода, ни порода, нямам. Диал. Никакви близки, роднини, никого (си нямам).