ПОРОДИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРО̀ДИЦА ж. Остар. и диал. Семейство, род, рода̀; порода. Всъщност цялата ви балканджийска породица отколе да беше изпукала от глад, ако не умееха нейните издънки да се пазят от оня вятър, който в края на август обрулва житото. Н. Хайтов, СбХС, 230. Като е Гилфорд умрял, негова фамилия (породица) наследи едно голямо количество пари. БДн, 1857, бр. 9, 35. Всяко от тях [съществата] е организовано не само за да достигне едно рядовно развитие и да не изчезне от повърхността на земята, освен след като ся е възпроизвело в друго същество от същата породица. Ч, 1871, бр. 19, 587. В Русия [сборникът] е после само преписан, за множеството на княжеската породица умножен и най-после за княз Святослава,.., прекроен и нему оприличен. Х. Йоанович, Ц (превод), 44-45. Самите забележителни и разкошни произведения на Индийский океан са бисерът и седефа.. вещества правени от някои животни из породицата на молюските. С. Бобчев, ПОС (превод), 314. ^● Нар.-поет. Рода (родица) <и> породица. — "Я си Бано не знам, либе, / нал го ора казват, / че много рода има, либе, / рода и породица". Нар. пес., СбВСтТ, 691. — Що ми са, Маро, надуваш — / дали та, Маро, не зная / от коя си ми родица, / родица и породица? Нар. пес., СбНУ ХLVI, 223. // Вид, разновидност. Реките изобилуват с риба, от която изброяват повече от двесте и петдесет разни породици. С. Бобчев, ПОС (превод), 229. Маймуните са от най-разнообразни породици: бели маймуни, големи черни маймуни. С. Бобчев, ПОС (превод), 227.