ПОРОЖДЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРОЖДЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. 1. Рожба. Подир туй укорява ги като горделиви,.., като лицемери с престорена добродетел,.., като порождения на Ехидна. Н. Михайловски, ССИ (превод), 157. Нашият живот сега е хаос: и той чака твореца, който да създаде из него твърд и земя: а сегашните творци са сами негово порождение и нямат власт над него. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 232. // Творение, създание. Вехтия завет богомилите са отблъсвале като порождение на злия дух. СбС, 1875, кн. 1, 70. Опустошителните бури и зимните виелици са се считали за порождение на нечистата сила — на бесовете, които ходят по полетата. ПСп, 1871, кн. 4, 72. Лукавството и преструвката са порождение на сърце низко и на малък дух. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 42.

2. Раждане. Раждането на новия човек вля в сърцето му [на Захарий] надежда. Всяко ново порождение бе тържество на живота. Вл. Свинтила, СЗЗ, 308-309.

3. Създаване, пораждане, поява. Различните народи в Европа,.., достигнаха най-после, с техний си успех към образованието,.., да ся грижат с мирни способи, за порождението на орачеството, на ръкоделието и на тръговията. Ив. Богоров, КГ, 89. Техният [на младежите] критик Тоиди е написал една "История на маджарската литература" 1865 г., която са произнася много ласкателно, похвално върху народната си литература, в която от порождението ѝ във всеки период те са имали гении по всички отрасли на науката. СПл, 1876, бр. 24, 94. Прибързаният парламент, трескавите порождения на някакви "статистически комисии", най-сетне мълнийните реформи,.. — са косвени произведения на Елиота. СПл, 1876, бр. 29, 113-114.

— Рус. порождение.