ПОРОЗЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОРОЗЛЍВ
ПОРОЗЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Порест; порозовит. Действително, знае ся днес, че скоростта, в която минуват две тела една дупчица или една порозлива ципа е в слово обратно с тяхната гъстина. Ч, 1870, бр. 5, 154-155.