ПОРОЗОВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРОЗОВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; порозовѐя, ‑ѐеш, мин. св. порозовя̀х, прич. мин. св. деят. порозовя̀л, ‑а, ‑о, мн. порозовѐли, св., непрех. Ставам розов на цвят или с розов от‑

тенък, придобивам розов цвят или розов оттенък. Момичето оздравя и след месец бузките му отново порозовяха, зачерви се като божур. А. Гуляшки, ЗР, 357. При сън на открито страните на детето порозовяват. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 140. Мама проверява раната на Каличка в междучасието.. Мама се радва, че раничката порозовява, значи ще оздравее. Н. Каралиева, ЯЧ, 46. Куминов се закашля, той се изпъна и бръчките на врата му се сляха, кожата му порозовя. Г. Караславов, ОХ II, 211. Бялото лице на стареца порозовя като на разплакано дете. Той искрено се вълнуваше. К. Калчев, ЖП, 451. Да пием още по една.. — очните му ябълки бяха порозовели, а зениците му блуждаеха помътено. Б. Несторов, АР, 104. // Получавам розово оцветяване при озаряване от светлината на пламък, слънце и др. Започна да се зазорява. Най-напред порозовяха високите медни кубета на катедралата и белите минарета на джамиите. П. Здравков, НД, 27. Наистина, небето порозовява и бързо настъпва утринен разсвет. Г. Райчев, ЕЦ, 93. Витоша се издигаше над града, покрита със сняг, порозовял от далечните лъчи на изгряващото слънце. В. Геновска, СГ, 45. Командирът палеше цигарата си. В утрото лицето му порозовя от пламъка на кибрита. П. Вежинов, ЗЧР, 201.