ПОРОИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРО̀ИЩЕ, мн. ‑а, ср. 1. Силно издълбано от порой място, станало като корито, по което се оттича като река водата при проливни дъждове. Вълко се намери сам в гората. Конят му се препъваше и прухтеше. Като преминаваше едно пороище, конят се подхлъзна и го събори. К. Петканов, П, 107. Насреща по урвата в пороището един човек ровеше из камъните и от време на време слагаше отломъци в раницата си. Х. Русев, ПЗ, 188. Рев на пресипнала фабрична свирка разкъса тишината на юлското пладне. Тоя рев дойде откъм посърналите върбалаци на Искъра, блъсна се в червеното пороище на рътлината, отля се към долните махали. Цв. Ангелов, ЧД, 5.

2. Място, което се отмива и се рони, руши от порой. Поради обезлесяването на Рила и особено на Верила и Плана, образували са се доста пороища и свлачища. Опитите да се ограничат пороищата чрез залесяване са успели само отчасти. Пр, 1953, кн. 5, 49. Реките.. потекоха към Дунава буйни, мътни, пълноводни, повлекли в снежните си води кални парчета лед, камънаци и пръст от планинските пороища. Ем. Манов, ДСР, 480. Махмуд бей бе готов да определи приемлива цена за железния пясък.. и жителите на другите селца по долното течение на Палакария щяха да се върнат отново в коритото на реката, при пороищата и по баирите с рудоносен пясък! А. Христофоров, А, 74-75. Необходимо е да се укрепят и залесят пороищата.