ПОРОЙНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРО̀ЙНО. Нареч. от пороен; буйно, неудържимо. Беше краят на дъждовния сезон, но как поройно валеше всеки следобед! Н. Антонов, ВОМ, 128. Очите на първата ни любов. Те са най-силната, неизтриваема памет за нашия образ. Само те могат да ни видят през реката на времето, която всеки ден подмолно заличава по някоя наша черта, всекичасно ни отнема и поройно отвлича завинаги нещо наше, характерно. Бл. Димитрова, От, 97-98. Аз съм облак лекокрилен, застрашителен и мрачен — / и поройно се изливам над полета и гори. Хр. Ясенов, Събр. пр, 63.