ПОРТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀РТА ж. и по̀рти само мн. 1. Голяма, широка, обикн. двукрилна масивна дворна врата откъм улицата. Откъм пътя кака Гина има една голяма порта за каруцата и една от ония малки портички, през които по обичая влизат и излизат хората с добри намерения. Хр. Пелитев, ХО, 87. На третата седмица майка ѝ [на невястата] и татко ѝ дошли на гости. Съгледали ги и излезли всички на двора да ги посрещнат. Невястата припнала най-напред. Тя отворила портите и бързо извикала: — Мамо!.. Тате!.. Слизайте по-скоро от колата и се хващайте на работа. Ран Босилек, ВП, 51. Добрян се повайка зашеметен из двора, па отвори портите и се изгуби в пустата улица. Елин Пелин, Съч. I, 129. Неусетно той беше стигнал до черковната ограда. Тежките порти се отвориха пред него и на прага се показа поп Стефан. Й. Йовков, Ж 1945, 89. Няма я онази порта стара / със ковано чукче и халка, / старата кайсия — над дувара / да ми махне / с чукаща ръка. Е. Багряна, НК, 1963, бр. 19, 1. // Врата на ограда. Зад телената ограда оставаха навесите, хамбарите и харманът. В тая част на двора се влизаше през двукрила порта със стрехичка, а за къщата имаше друга врата откъм улицата. Ем. Станев, ИК I и II, 20. ^● Нар.-поет. Чимшир порти. Севдалино, / сама ли си? — / .. / Ко си сама, / обади ми — / чимшир порти- / отвори ми! Ц. Церковски, Съч. I, 204.

2. В миналото — врата на крепостна стена, ограждаща град или феодално владение. Българските дружини се разположиха по всички места, сгодни за бой и нападение, хванаха всички пътища и градски порти. Д. Талев, С II, 200. — Няма ли един герой,.., който да се покатери нощем на крепостната стена, да скочи вътре,.. и да отключи портата? А. Каралийчев, МИ, 38. Отвън народът се събрал и буйствува пред портата на Царевец. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 59. Портите на градището са затворени, но сега аз зная откъде се идва при тебе. Ст.

Загорчинов, ЛСС, 111. Разкрита бе част от средновековната крепостна стена и част от кула,.. Възможно е тук да е била северната порта на крепостта. РД, 1960, бр. 263, 2. Звънарните на кулата звънят, / и сенките на здрача коленичат / пред мраморните порти на градът. Н. Лилиев, Ст 1932 , 125.

3. Остар. Външна врата на къща, сграда. В домовете се влизаше направо от улицата през масивна дървена порта, която скърцаше застрашително при отваряне и затваряне. Цв. Минков, МЗ, 6. Тук-там,.., можеш да видиш,.., пред портата на някоя къща,.., няколко жени седнали на прага или на ниски столчета. К. Величков, ПССъч. I, 4. През следната седмица Гунка още веднъж видя онова високо здание с стъклена веранда и желязна порта. Г. Райчев, ЗК, 224. Българчето заведе бай Ганя до портата на квартирата му и се върна. Ал. Константинов, БГ, 61.

4. Отворът, затварян от врата, през който се влиза и излиза в сграда или двор; вход. В същото време Момчил и неговата чета излязоха от града през същата полусрутена градска порта, отдето беше минал и Кантакузин със своите хора. Ст. Загорчинов, ДП, 433. Най-напред колата премина през широка порта, от двете страни на която стърчеше по една висока кула. Ал. Бабек, МЕ, 218. Минуваш през желязна порта в дебела стена и влазяш в един вид изба проста и гола. Ив. Вазов, Съч. ХV, 73. Улиците се оживляват само вечер, когато жени и деца излизат на портите си да причакат стопаните си. К. Величков, ПССъч. I, 4. При някои от портите е имало спускащи се отгоре врати. Ст. Михайлов, БС, 94. Майстореше таваните на къщите, перилата на чардаците и тежките врати на чорбаджийските порти. П. Константинов, ПИГ, 190.

5. Прен. Дом, къща. Той [младият Шишман] няма да забрави така лесно, че Асеновата корона се пада нему, а не на тоя Александър, дето само по лов ходи и обикаля около портите на хубавите търновки. Ст. Загорчинов, ДП, 96. — Добре си дошъл, свато. Че каквото е станало сега, забравиха ни портата и чужди и свои. Р. Стоянов, М, 45. — Моят брат!.. Даскал Ангел издигна гласа си и с още по-голяма омраза зареди:.. Да го видя с торба от порта на порта да проси. Й. Йовков, ЖС, 192.

◊ Високата порта; Портата. Истор. 1. Правителството на Османската империя. Пръска се слух, че две от Великите сили, навярно Англия и Русия, са съветвали Портата да избягва всяка акция, която би могла да доведе до война с Гърция. БД, 1909, бр. 8, 2. Нямаха чет богатствата на Кантакузин,.. От Влашко и Молдова купуваше сол и докато зависимите от Високата порта влашки и молдовски князе да разберат какво става, той ги уплете тъй, че тяхното князуване напълно зависеше от него. М. Марчевски, П, 37. 2. Сградата, в която се намира, помещава тази институция. Пред Високата порта файтонът спря. Д. Линков, ЗБ, 85. Днес след обяд в Портата имаше министерски съвет, който се е занимавал с редактирането на турската нота в отговор на гръцката нота. БД, 1909, бр. 20, 3.

? Влизам / вляза през задната порта. Разг. Постигам, добивам нещо по незаконен, нечестен път. За него няма конкурси, изисквания, отличен успех — той успява винаги да влезе през задната порта. Иди на по-горната порта. Диал. Казва се на онзи, който иска да го черпят. Порта в (до) порта съм с някого. Разг. Живея съвсем близо, в непосредствено съседство до някого. Много добре ги познавам, нали сме порта до порта с тях. Посочвам / посоча (показвам / покажа) портата на някого. Разг. Изгонвам, изпъждам някого. Потропвам / потропам (тропам / тропна, похлопвам / похлопам, почуквам / почукам) на нечия порта (нечии порти) и потропвам / потропам (тропам / тропна, похлопвам / похлопам, почуквам /почукам) на портата (портите) на някого. 1. Разг. Поисквам помощ, подкрепа от някого. Сърдеше се на тъщата си. Не се съмняваше, че тя се е застъпила пред девер си с най-хубави помисли. Но защо не се допита, защо на своя глава бе тръгнала да похлопа на портата на този надут и злодумен дружбашки големец. Г. Караславов, ОХ IV, 61. 2. Диал. Правя предложение за женитба на мома. — У нас от мъжка страна тропат на момините порти. Ив. Вазов, Съч. ХII, 10. И добре, че стана дума с Кръстя за чеиза. Утре, като им тропнат сватовете на портата, няма да има време. Да бяха по-богати — лесно. А сиромасите трябва парцалче по парцалче да събират. Г. Караславов, ОХ I, 11. Устата ми е като ханджийска порта. Диал. Имам навик да злословя, да клюкарствам; голям клюкар съм. На кръжока мълчи като снахата, а да одумва комшийките си, мале мила. Устата ѝ като ханджийска порта. ВН, 1960, бр. 2669, 4. Хлопам (тропам, чукам) от порта на порта; хлопам (тропам, чукам) по портите и хлопам (тропам, чукам) по (на) нечии порти. Разг. 1. Ходя при различни хора и настоятелно ги моля за помощ, подкрепа. Да влезе посред нощ в тоя умрял град и да тропа по портите,.., видеше му се примеждливо и безразсъдно. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 185. 2. Прося. Чукам (тропам, хлопам) на портата (портите). Разг. За събитие, явление и под. — предстоя да стана в най-близко време, идвам, настъпвам бързо и неизбежно. Водим война, нуждата хлопа на всяка порта. В. Нешков, Н, 18.

— Лат. porta.