ПОРТАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРТА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Вратар (във 2 знач.). Портар си ти на главните порти и манастирски стратор, най-добре ще знаеш — обърна се тя към стария ратай. Ст. Загорчинов, ДП, 173. Полето бе пусто, защото страхът бе заключил хората зад железните порти на крепостта. В тия дни само Йоан и портарят Прохор оставаха чужди на суетнята, която обземаше белязания град. П. Константинов, ПИГ, 40. Ще минеш през Малата порта, портарят Димитър Бързорек е мой човек и те познава. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 184.