ПОРТИЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРТИЀР м. 1. Лице, което охранява, заключва и отключва врата (обикн. главен вход) на обществена сграда, учреждение, хотел, ресторант и под. и наблюдава кой влиза и излиза; вратар. При входа на "България" имаше тълпа от студенти, които уверяваха портиера, че не са пияни и молеха да ги пусне в бирхалето. Д. Димов, Т, 105. Макар ресторантът да бе само за офицери, Чудото измери с такъв убийствен поглед обшития със златни галони портиер, че той ги пропусна без повече възражeния. П. Вежинов, ВР, 93. Грамадната сграда на университетската клиника беше сякаш запустяла.. Дори портиерът не беше в будката си при входа. П. Славински, ПЩ, 9. — Днес не приемам, да додат други път.. Чакай! Да кажеш на портиера да заключи вратата и да не пуща никого, разбра ли? Й. Йовков, ОЧ, 88. — Тука ли е Касабов? — запита той плешивия портиер, който не свари да сложи фуражката си, изненадан от това внезапно връхлитане. Ст. Дичев, ЗС I, 424.

2. Лице, което се грижи за чистотата и реда в общите пространства на жилищен блок (стълбище, вход, мазета, двор и др.), както и за охраняването му и обикновено живее в помещение (апартамент) на партера, в близост до входа. Госпожа Даринка ударила плесник на слугинята: видяла я на избената стълба да шушука с портиера. М. Грубешлиева, ПП, 216. Сбогувах се с човека и го пратих при един мой приятел, който търсеше портиер за жилищната им кооперация. М. Грубешлиева, ПП, 120. Недалеч от тях се виждаше Стойко, портиерът на съседната кооперация, също въоръжен. Вл. Полянов, ПП, 266.

— От фр. portier.