ПОРТИЕРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРТИЀРА ж. Книж. Рядко. Завеса на врата от тежка, плътна материя. И когато тежката портиера се спуска зад нас, ние потъваме в някакъв друг свят.. Свещите пред олтара потрепват спокойно.. Грамадната църква е пълна. К. Константинов, ПЗ, 190. В тесните улички се чупят гъсти сенки. Тук-там блестят по вратите портиери от маниста и камъш. К. Константинов, ПЗ, 116.

— От фр. portiѐre.