ПОРТИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀РТИЦА ж. Малка врата на ограда; портичка, вратица, вратичка. Няма и следа от зимника с голямата бъчва, няма го и малкото дворче с тясната портица към брега на Дунав, през която революционерите влизали тайно и призори си отивали. П. Стъпов, ГОВ, 58. От същия сайвант [на Обретенови] се излизаше в по-малък двор към брега, с портици към девическото училище. През тази портица минаваха у нас всички подозрителни личности. Н. Ферманджиев, РХ, 289.