ПОРТОКАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРТОКА̀Л м. 1. Многогодишно вечнозелено субтропично овощно дърво с много сочни и ароматични оранжеви топчести плодове, богати на витамин С и др. Citrus aurantium. Наоколо по стръмния бряг растяха портокали, нарове и лимони. П. Бобев, ГЕ, 149. Оттук нататък е брегът на палмите, на пиниите, на портокалите. К. Константинов, ПЗ, 96. В защитените от ветровете места виреят лимони и портокали. Пр, 1952, кн. 6, 38. В тая естествена оранжерия ще се появят и финикова палма, и маслина, и портокали, и други обичащи топлина растения. ОФ, 1950, бр. 1924, 4.

2. Плодът на това дърво. Снощи на пристанището видях да се продават портокали. Ако може, купи ми един, бате. Така ми се е дояло. Ст. Дичев, Р, 170. Като обикаляше по навик големите магазини в центъра на града, тя видя на едно място току-що стоварени портокали и побърза да се нареди на дългата опашка. Л. Дилов, ПБД, 31. Когато узреят портокалите, просто отиваш на някоя ферма, помагаш да ги оберат и ядеш, колкото си искаш. Ал. Бабек, МЕ, 146. Втори път имахме късмет да навлезем по кривите старинни улици на божествената Венеция.. Дюкянчета, отрупани с банани, портокали, аншуа,.., винени бутилки. А. Каралийчев, С, 79. Трима английски моряци седят върху един грамаден сандък и ядат портокали. Св. Минков, ДА, 8.

— От ит. собств.