ПОРТРЕТИЗИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРТРЕТИЗЍРАМ, ‑аш, несв. и св., прех. и непрех. Литер. Изк. Представям, изобразявам в литературно или друго произведение на изкуството външността, физическите и морални качества и духовната същност на човешка личност, на герой; портретирам, портретувам. Стефан Иванов, който преди малко бе наблюдавал Яворов и мислено го бе портретизирал, сега гледа с присвити очи своя вечен компаньон из улиците на Париж. Ив. Богданов, СП, 228. Гьоте вплита в драмата [Тасо] своите собствени възторзи и мъки, колебания и надежди, ехото от преживяното във Ваймар.. без да отива до груби снимки от лица и обстоятелства, без да портретизира и историзира най-точно. М. Арнаудов, Г, 36. портретизирам се страд.