ПОРТРЕТЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРТРЀТЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от портрет. До всяко четиво — портретче на писател с малка бележка за неговия живот. Гледах образите на тези хора и ми се струваше, че виждам същества от друг свят. Мл. Исаев, Н, 27. На другия ден намериха под възглавницата ѝ портретчето на Александър и неговото единствено писмо от Париж. А. Гуляшки, Л, 483. Над малките вазички в старобългарски стил се мъдреха пазарски вазички, статуетки и миниатюрни портретчета на киноартисти. М. Грубешлиева, ПП, 26.