ПОРТУГАЛЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРТУГА̀ЛЕЦ, мн. ‑лци, м. 1. Лице, което по произход е от основното население на Португалия. Санким и много ни трябва Португалия, тя си е за португалците. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 73. През 2000 г. младият португалец се завръща в родината, убеден, че вече може да работи самостоятелно като треньор. П, 2006, бр. 5 [еа]. През 16-ия

век, докато Португалия е удържала монопола върху морската търговия с изтока, Гоа е била център на дейността на португалците в целия Далечен изток. РД, 1961, бр. 135, 4. Фердинанд Магелан, благороден португалец, за деня и за месторождението на когото неблагодарната история не говори нищо, е живял пет годин в Ост-Индия при своя велики роднина Албукерка. Знан., 1875, бр. 18, 285. Португалците се бяха прочули, преди Христа четиристотин години, по морските си походи и открития на нови страни. С. Бобчев, ПОС (превод), 133.

2. Гражданин, поданик на Португалия.