ПОРТУПЕЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРТУПЀЙ, ‑ѐят, ‑ѐя, мн. ‑ѐи, м. Ремък за носене на сабя или друго хладно оръжие. Една ръка дърпаше токата на колана да снеме портупея му. Той успя да я хване и не даде да го обезоръжат. Ем. Станев, ИК I и II, 107. От единия край на улицата се зададе полицай с бял шлем, ръкавели и портупей и кротко се изправи на няколко крачки от нас. С. Северняк, ОНК, 246. Плоскодънните американски каски, .., белите портупеи и тежките колтове придаваха на турските войници вид на своеобразни жалони, които очертават пътя на истамбулските граждани. Ив. Мирски, ПДЗ, 148.

◊ Портупей-юнкер. Остар. Старши юнкер, кандидат-офицер, на когото е разрешено да носи сабя. На десетина метра от стъпалата .. стояха двама матроси с пагони на старши портупей-юнкери. Д. Добревски, БКН, 8. — Кво кайш, дядовото? — провикна се някогашният портупей-юнкер от Сръбско-българската война. ВН, 1960, бр. 2687, 4.

— От фр. porte épée.