ПОРТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀РТЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. 1. Рядко. Развалям, похабявам, повреждам нещо.

2. Жарг. Клеветя, доноснича, издавам някого. Румен замълча, но в сърцето му остана нещо, някакво чувство за нередност. .. — Портаджия — нагруби го Чавдар. — Натопи ни, а после ще ни портиш. Още няколко дни Румен не можа да се успокои. П. Бобев, ГЮМ, 26. портя се страд.

— От рус. портить.