ПОРУГАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРУГА̀ВАМ, ‑аш, несв.; поруга̀я, ‑а̀еш, мин. св. поруга̀х, св., прех. 1. Църк. Нарушавам, отнемам по насилствен начин светостта на нещо; осквернявам. Ако всичко се случва по божията воля, тогава кажи ми, дядо попе, защо той позволява на башибозука да коли, .., да съсипва земята ни и да поругава храмовете, дето възнасят молитви в негова чест и слава? П. Стъпов, ЖСН, 275.

2. Накърнявам, грубо потъпквам честта и достойнството, неопетнеността и чистотата на някого или нещо; обезчестявам, опозорявам, опетнявам. Той се подигра с мене, поруга ме, стъпчи ме в калта с нозете си. Д. Талев, ЖС, 428-429. Така ни завеща поетът [Никола Вапцаров] — да бъдем непримирими към всички, които посягат на гроба бащин и поругават плача майчин! В. Йосифов, Избр. тв I, 201. Стареят на мизийците изправи рамене .. и спря на Радомир решителен взор. — Право е! Ето що. Венгри поругаха земята ни. М. Смилова, ДСВ, 16. — Разбирам — каза той най-сетне. — Някой хусарин е поругал дъщеря ти. Ст. Загорчинов, ДП, 87. Те [израилските царе] не послушаха съветите на пророците, но ги поругаваха. Н. Михайловски, ССИ (превод), 67. поругавам се, поругая се страд.

ПОРУГА̀ВАМ СЕ несв.; поруга̀я се св., непрех. Остар. Гавря се, поругавам. — Брашнаров — дигна се срещу него Глаушев, .. не ти прилича да се поругаваш тъй с бедните люде. Идвали да ти искат на вересия, .. С това ли ще покажеш сила? Д. Талев, ПК, 66. До края на живота си би носила своя позор, не ще посмее никого да погледне в очите, никой няма да ѝ прости, всеки ще се поругае с нея. Д. Талев, ЖС, 398. Не поругай ся Богу, като че чиниш клятва в святото негово имя, за да не останеш и ти от него презрян и поруган. А. Гранитски, ПР (превод), 1-2.