ПОРУГАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРУГА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от поругавам и от поругавам се; поругание. Когато четяхме, че авторът на "Что делать" е бил на 1864 г. вързан на позорен стълб в Петербург и след поругаването му го пращат на каторжна работа в нерчинските мини, буря от възмущение изпълваше сърцата ни! Ас. Златаров, Избр. съч. II, 63. Това, което ставаше пред очите му, беше немислимо — то беше поругаване на партията, на всичко най-чисто, в което вярваше и той, и всички тези хора тук. Ем. Манов, ДСР, 144.