ПОРУГАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРУГА̀Н, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от поругая като прил. 1. На който по насилствен начин е отнета светостта; осквернен. И той разказа за голямата напаст, която беше постигнала манастиря, за трагичната кончина на о. Амфилохия, за поруганата черква, за иконите с набодени очи. Й. Йовков, СЛ, 47. — Ето, учителке, нашият добър селянин Лозан Конев, като виде поруганите икони в църквата, обеща да даде десет наполеона, да повикаме тука зографи и да поправиме иконостаса. Д. Талев, И, 618. И с копия избаждат те очите / на Бога, на Христа и на светците — / На̀, вред личат следи от този срам / по свод и по стени във поруганий храм. К. Христов, ЧБ, 114.

2. На който е потъпкана честта, достойнството, който е обезчестен, опозорен. Тя страдаше за своето поругано тяло — лепнеха и сега по нея ръцете му — но страда‑

ше още повече за своята потъпкана гордост, разочарована до дъното на душата си. Д. Талев, ПК, 441. Буйна радост се носи над измъчената, поругана и сиромашка Добруджанска равнина. А. Каралийчев, С, 71. Българското воинство искаше да отмъсти за ограбените имоти, за опожарените домове, за опустошените гори и поля, за поруганата чест. Д. Линков, ЗБ, 16. Тая велика България е днес опустошена, обезчестена, поругана от сички. НБ, 1876, бр. 48, 187. О, как жадувам да мъстя / на тия подли чужденци и свои — / за поруганата ни свобода, / за Ботев и за теб, родино моя!... В. Георгиев, ПП, 38.