ПОРУГАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРУГА̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. Грубо оскърбително действие, което унижава, накърнява, потъпква честта и достойнството на някого или осквернява нещо; поругаване. Овчарите и простите селяни сами са тръгвали подир новите Ивайловци и педя по педя са отбранявали земята си, честта си, децата си от поругание. В. Йосифов, Избр. тв I, 141. Проклет кой гроба на герой / не смогне мъжки да забрани! / Проклет до века да е кой / остави го на поругание! К. Христов, НН, 30. — Турците в Анадол уловили един католишки поп .. Поруганията върху християнството били наскърбителни и безчестни през времето на този скандал. НБ, 1876, бр. 34, 134. Техните фанариотски присмивания и поругания не можаха да отучат българката, за да не пее народните си юнашки песни при люлката на детето си. ДЗ, 1868, бр. 3, 11.