ПОРУГАЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОРУГА̀Я1, ‑а̀еш, мин. св. поруга̀х, св., прех. Ругая малко, кратко време. Конарци привлякоха пребитите си в землянките, .., поругаха и попсуваха обирниците, а на заранта сякаш нищо не беше станало. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 418. — Е, поругахте мислено началника, признайте! — усмихна се Петрински. А. Гуляшки, МТС, 5. — Много бързаш, младо. Чакай, заедно ще вървим. Аз не обичам божите подобия, но ми се иска понякога да походя ето с такива като тебе, да поругая и да има кой да ме послуша. Д. Талев, ГЧ, 70. поругая се страд.