ПОРУМЪНЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРУМЪ̀НЧВАМ, ‑аш, несв.; порумъ̀нча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Правя някого да стане румънец, да се чувства и държи като румънец, да възприеме езика, традициите, обичаите и др. на румънците. порумънчвам се, порумънча се страд.

ПОРУМЪ̀НЧВАМ СЕ несв.; порумъ̀нча се св., непрех. Ставам, чувствам се като румънец, като възприемам езика, традициите, обичаите и др. на румънците, придобивам национално съзнание и държане на румънец. — Как може да не е българин, кога е българин от Лясковец! — рече той. — Не, не, господин Ботев, миналия месец той се порумънчи. Ст. Дичев, ЗС II, 601. Художествена антитеза на тримата капитани е Андрей Дешу, .. Това е образът на забогателия българин-емигрант, който се порумънчва. С, 1972, кн. 11, 245. За жалост те [Раковски, Ботев и Каравелов] не можаха, освен да запазят част от емиграцията, която още не беше съвсем изгубена, а повечето пак са претопи и порумънчи. НБ, 1877, бр. 70, 271.