ПОРУМЪНЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРУМЪ̀НЧЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от порумънча като прил. 1. За човек — който е възприел езика, традициите, обичаите и др. на румънците. Горов ги [гостите] настани в новопостроената къща на едни порумънчени българи. С. Северняк, ОНК, 9. Крецулеско? Един порумънчен, високомерен, ограничен господин, надут тялом и по характер. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 28.

2. За селище, район и под. — чието население е възприело езика, традициите, обичаите и др. на румънците. Едно време той [Плоещ] е бил населен от чисти българи, но днес е почти съвършено порумънчен. С. Бобчев, ПОС (превод), 94.

3. За дума, израз и под. — който е променен така, че е придобил румънско звучене и изговор. — Тук ли е господин Диамандиев? — попита от вратата Раковски, като нарочно сложи българско окончание на порумънченото име. Ст. Дичев, ЗС I, 419.