ПОРУСВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРУ̀СВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от порусвам и от порусвам се. Той, .., беше твърде обезпокоен — не от лошия ѝ [на войната] обрат, а от порусването на българския език и пръскаше своите брошурки за пречистването му. Ив. Вазов, Съч. ХI, 47. Русофобството не се бои даже от отрицанието на всяко руско културно влияние, а русофилството тегли дори крайните последици от едно пълно порусване. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 418.