ПОРУТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРУ̀ТВАМ, ‑аш, несв.; пору̀тя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Силно повреждам, почти унищожавам, разрушавам сграда, постройка, ограда и под. Подире и цяло село на пепел да стане, черквата е от камък: и да я порутят, и да я издънят — има темел, не могат издъно я премахна. П. Тодоров, Събр. пр II, 65. Понякога откършляк от този натрупан сняг са откъртя, ..; събаря дръвя, порутва всички жилища, които имат злочестината да са намерят на пътя му. С. Бобчев, ПОС (превод), 126. порутвам се, порутя се страд.

ПОРУ̀ТВАМ СЕ несв.; пору̀тя се св., непрех. За сграда, постройка, ограда и под. — силно се повреждам, разрушавам се, унищожавам се. — Нашите ми рекоха да те попитам — ако скланяш да им го [двора] продадеш. Защо ти е на тебе: цяла година тъне в бурени, пък и къщичката се е порутила. Г. Райчев, ЗК, 198. Преди шест, седем години от днес, догде беше в Търново гъркът владика Неофит, .., училищата бяха са порутили и зели бяха да са скапват. Г, 1863, бр. 3, 22.