ПОРУХА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРУ̀ХА ж. Остар. Разрушение, разруха. Разтърсваха порухи и палежи Перник и околните места. В. Марковски, ПЗ, 403. И видях аз порухата страшна: / на величие нечисто; видях / трон, столица и кралството във прах! Ив. Вазов, БМ II, 172.