ПОРУЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРУ̀ЧАМ, ‑аш, св., прех. Диал. Хапна нещо малко. Но чекайте малко да поручаме. Току пати доождате при мене, па ни еднаж не сме ручали у нас! Жено, жено, дека си бре? Я донеси да поручаме. СбНУ LХV, 384. Та си Янко на макя продума: / "Фала, мале, фала, стара мале! / Я улезни у ладни яъре, / та заседли коня Дореяна, / .., / я че малко ручок да поручам." Нар. пес., СбНУ LХIV, 38. — Стани, Лазаре, дойди си, / че съм си ручок готвила, / дойди си да поручаме! Нар. пес., СбНУ LХIII, 515. поручам се страд.