ПОРФИР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРФЍР м. Минер. Твърда вулканична скала с тъмночервен цвят, изградена от едри кристали, която се използва като строителен и декоративен материал. Порфирните скали имат качествата на гранитите. Към тях спадат: порфир, андезит, базалт и др. Вл. Брънеков и др., СД, 241. Нейното [на княгинята] детство премина в една тракийска крепост, построена от порфир, откъдето в ясни дни можеше да се види Хелеспонта. Ст. Загорчинов, ЛСС, 29. Нейните [на джамията] сводове се подпират от шестотин колони от мрамор, порфир и оникс, доставени от древните развалини. П. Цолов, Т, 21-22. Кварцови порфири.

— От гр. πορ5ύρεος 'червен'.