ПОРФИРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРФЍРА¹ ж. Остар. Книж. Багреница. Сам той отдавна би посегнал към царската порфира (беше му додеяло да дава съвети, а Петър да приема почестите), но знаеше, че болярите не го обичат, знаеше, че заговорите са били преди всичко срещу него. М. Смилова, ДСВ, 161. Да, утре вече царската порфира / ще види той на своите плещи! К. Христов, ВС, 35. Калокир цалуна полата на порфирата Никифорова и скоро тръгна за Руско. Е. Мутева, РБЦ (превод), 14. ^● Обр. Лепсиас Антиохиец втренчено гледаше пред себе си — .. — и едва чуто мълвеше. — .. Кръв на врагове покри като порфира полето. Н. Райнов, ВДБ, 89.

— От гр. πορ5ύρα.

ПОРФЍРА² ж. 1.Само ед. Бот. Род морски червени водорасли с еднослоест или двуслоест строеж, достигащи до дължина 1 м, които са разпространени в умерените пояси. Porphyra. Към първия клас на типа червени водорасли спада широко разпространеният род порфира. В. Петрова, РС, 33. В някои страни на Източна Азия различни видове порфира се използват за храна и се смятат за особен деликатес. Сл. Петров и др., АБ, 44.

2. Отделен представител на този род. Ивичестобелезникавата порфира ще разпознаете лесно и безпогрешно по цвета и формата на талуса ѝ. Сл. Петров и др., АБ, 44.

— От гр. πορ5ύρα.