ПОРЪМЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРЪМЖА̀ВАМ, ‑аш, несв.; поръмжа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. 1. Ръмжа малко, кратко време. Той [Чакъра] поръмжа, понахока малко непокорството на дъщеря си, но доброто ядене и хубавото вино поправиха бързо настроението му. Д. Димов, Т, 13-14. Той [кондукторът] поръмжа още, но аз не му обръщах внимание, понеже знам, че докривяло ли е някому, остави го да се навика и после всичко ще тръгне по реда си. Б. Райнов, ДВ, 164. Отначало кучето малко поръмжа срещу мен, но изглежда скоро позна съществото, което същия ден беше вече търпяло до себе си и лека-полека се успокои. В. Радков, Избр. пр ХVIII (превод) [еа]. Инструкторът Скворцов допря игличката до плочата, грамофонът поръмжа, похърка .. и изведнъж в грамофонния му търбух забиха барабани, завиха саксофони. Б. Мисирков, К (превод) [еа].

2. Само несв. Ръмжа малко от време на време. Тя [вълчицата] лежеше все така свита на кълбо, поръмжаваше нежно, лижеше малките си слепи рожби. Г. Райчев, В, 5.