ПОРЪМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРЪМЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поръмя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х и (диал.) ‑ѝх, св., непрех. 1. За дъжд — ръмя в малко количество или кратко време. Хладен ми ветрец повея, / росен ми дъждец поръмя. Христом. ВВ II, 246. Тихин ми вятър повея, / дребен ми дъждец поръми. Нар. пес., СбВСт, 437.

2. Безл. поръмява, поръми. Ръми дъжд кратко време или в малко количество.