ПОРЪЧИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОРЪЧЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Лице, което поръчителства, гарантира за някого при постъпване на работа, приемане в партия, организация и под., като го препоръчва и поема отговорност за него; гарант. Писала те е за поръчител. Драсни, моля ти се няколко реда, колкото да се каже... За да оформим заповедта ѝ за назначаване. К. Калчев, ДНГ, 26. Нужно бе [за паспорт] махленско свидетелство, бирническо, поръчители, че искателят е верен на падишаха. Ст. Дичев, ЗС II, 555. Ще ми драснеш една записчица с един поръчител отдолу, пък гледай си кефа, не ще те остави чичо ти Стойне. А. Гуляшки, ЗР, 104. В началото на септември беше приет за член на партията. Поръчители му станаха Гергин и Илия Минев. Ем. Манов, ДСР, 164. Влязвал и излязвал из префектурата да ходатайствува за своите поданици хъшове, .. Ставал им [Ботйов] поръчител, уверявал, че ги познава, че са негови хора. З. Стоянов, ХБ, 203. Чл. 156. Който направи да ся запише фалшиво име в пътни билети или паспорти, или който става поръчител за изважданието на пътен лист с такъво лъжливо име, наказва ся със затвор от шест месеци до две години. Ф. Перец и др., НЗ, 44.
2. Лице, което поема отговорност да изплати взета назаем сума, кредит и под. от друго лице, в случай, че то не е в състояние да ги изплати, да се издължи; гарант. Двама ще идем при чорбаджи Пея, аз ще ти стана поръчител. Ти ще кажеш, че за къщата ти трябват пари. П. Стъпов, ЖСН, 84-85. Елин Пелин строеше свой дом, .., но тъй като нямаше спестени пари, сключи заеми от Ипотекарната банка.. Всеки месец трябваше да погасява части от тия задължения, .., да подписва нови полици, да търси поръчител. Сб??СЕП, 274. Хубаво де, ако не се досещам, ти ще ме подсетиш, но аз трябва да те предупредя, че поръчител не ставам. .. Не, не, дума да няма. Никакви гаранции и никакви пари! Д. Немиров, В, 29-30. От записите и от тефтерите ми е доказано, че когато той изпадна, аз станах поръчител, за да платя 15 хиляди гроша на тримата му кредитори. С. Попов и др., ТБП, 34. Исках да изтегля заем три хиляди, но заводът отказа да гарантира моята платежоспособност, .. Никой не поиска да ми стане поръчител. Н. Антонова, Н, 59. // Лице, което поема отговорност, обикн. писмена чрез препоръка и подпис, понякога и с внасяне на определена парична сума, някой да бъде освободен при арест, съд, затвор и под.; гарант. Вие доктора трябва да пуснете, аз ще стана поръчител за него. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 41.
3. Лице, което поръчва да се извърши нещо или натоварва някого с извършването на нещо. Този човек е само оръдие в ръцете на истинските поръчители на убийството, които остават анонимни. △ Поръчител на компроматите е неизвестен партиен бос.