ПОРЪЧИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРЪЧЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до поръчител и до поръчителство, който съдържа или изразява поръчителство, гаранция; гаранционен. Нашите цариградски полити‑

ци желаят да са състави една автономна област .. и управлявана .. "от един главен управител българин, назначаван от Портата" и с одобрението на поръчителните сили. НБ, 1876, бр. 54, 208. Ний [княз Карл Хохенцолерн и румънското правителство] приемаме от страна на всички поръчителни сили насърчавания за поддържката на нашето неутрално стоение. СП, 1876, бр. 22, 85. Показвам един добър поръчител за, че ще му платя разноските за истинавския съд, .., за което и поднасям потвърденият поръчителен запис на В. П. С. Попов и др., ТБП, 49-50.