ПОРЯЗАНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРЯ̀ЗАНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Порязаница. Заядоха тихо, като разменяха няколко порязаника хляб, мляко или пържени яйца, и се канеха. Кр. Григоров, ОНУ, 153. Тато довежда дяда попа, .. Той ще отчете на гостбите в къщи и на принесения хляб, па ще си отреже порязаник от хляба и ще си отсипе в съд от рибника. Т. Влайков, Пр I, 230. Обичам да изляза / в полята. / Да вида там трапеза / богата; / .. / И окол сбрана в празник / дружина. / И попа тлъст порязаник / да зима. Ив. Вазов, БМ II, 57. Попа гледа порязаниците, а попадията празниците. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 67. ^● Обр. Индив. Един голям порязаник от времето си той отделя за непосредствена служба на живота. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 66. Тя отвори вратата на бъдащето, като завърши предисторическата епоха на нашия живот, а с нея заедно отряза първия порязаник от нашата поезия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 27.

— Друга форма: поря̀зник.