ПОРЯЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОРЯ̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; порѐжа, ‑еш, мин. св. поря̀зах, св., прех. 1. Наранявам, разрязвам някого или нещо с нож или друг остър предмет. Хусарите се разшаваха нагоре-надолу: ту българи, ту сърби прескачаха огъня, порязваха палците си и се братимяха. Ст. Загорчинов, ДП, 330. Порязах пръста на ръката си. △ Внимавай да не порежеш някого с триона.
2. Режа нещо малко време или от време на време. Порязах малко дърва и се изморих.
3. Само несв. Диал. Режа, отрязвам с нож по малко от време на време от нещо. А домакинът Ангел Евстатиев, поприведен, порязваше с ножчето си тънки резенчета пастърма и увлечен в похапването, сякаш не забелязваше, че е влязъл Савов. Т. Харманджиев, КВ, 280. От портата до двора на съседите зидът беше много дебел, .. Там върху тая широка издатина разположиха на вестника шунката и хляба и взеха да си порязват с джобните си ножчета. Т. Харманджиев, КВ, 225.
4. Прен. Разг. Не разрешавам на някого или нещо да получи или извърши нещо; отказвам. Отидох да моля да ми даде малък заем, но той ме поряза.
5. Диал. Орязвам пръчките на лоза рано напролет; зарязвам2. А пък лозарите, тие със същата цел, още от зора, отиват всекой в лозята си и във всекое отколкото лозя би имал порязва по няколко пенюшки. СбНУКШ ч. III, 164.
6. Диал. Посичам; погубвам (Н. Геров, РБЯ). Изтръгнаха жлъта боздогана. / Порязаха кралю добра глава. Нар.пес., Н. Геров, РБЯ
IV, 211.порязвам се, порежа се I. Страд. от порязвам. II. Възвр. от порязвам в 1 знач. Снощи си рязах мазола. Натисвам малко по-силничко и се порязвам. Д. Немиров, Д №9, 165. Вземи му ножа, защото ще се пореже без да иска.