ПОРЯЗВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРЯ̀ЗВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от порязвам и от порязвам се. На бузата му личаха една до друга дълги червени резки от порязване. В. Райков, ПВ, 30. Беше [майорът] се загледал, усмихнат, през прозореца навън, .. — А неосветената половина на личицето му, с пресни порязвания от бръснача ..: — "Говори, слушам те. Какво пък толкоз може да ти се е случило?!" Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 7-8. — Заряза ли, съсед? Ха да е хаирлия за лозята и тази година! .. Той [Васил] обичаше порязването да прави сам, но празника да прекара с приятели, песни и веселба. С. Северняк, П, 98-99. Под думата "болка" ние обикновено разбираме не само самите усещания (убодване, порязване, ..), но и онова неприятно или дори мъчително чувство, което е свързано с тях. Псих. Х кл, 63. Дядо имал деветима / лекари домашни. / А умрял ... не е за казване — / от едно порязване. Цв. Ангелов, НП, 78.