ПОСАДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСА̀ДА¹ ж. Остар. Крайпътно заведение за подслон и почивка; странноприемница, хан. Една усамотена посада привлече вниманието им. Д. Димов, ОД, 169. Това бе старовремска посада, един от тия испански ханове, за които Готие казва, че в спалните им се влизало през обора, и в които може би някога са нощували Сервантес и Лопе де Вега. Д. Димов, ОД, 91. Собственикът на посадата, келнерът и двете камериерки в момента на сбиването не се намираха в трапезарията. Д. Димов, ОД, 123.

— Исп. posada.

ПОСА̀ДА² ж. Остар. Военно подразделение съответстващо на гарнизон. Изкла турската посада (гарнизон). Юначествата му подигнаха в негова полза населението и го направиха скоро господар на Албания. С. Бобчев, СОИ (превод), 62. Между тия "шиби", след верозаконните посади, най-голяма рол играяха войнишките стражи. Б. Димитров, Я I (превод), 34.