ПОСА̀КАНЕ ср. Диал. Посакване; поискване. Глух [дядо Кольо], .., но очите му, види се, не бяха толкоз тъпи, защото ме позна отдалеч .. и с посакане ръка към владишките стаи в знак, че искам да ида при владиката, но какво разбра той, не зная. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 29.