ПОСАКЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСАКЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. 1. За човек — на който се приисква, пощява нещо, обикн. за ядене; пощелив. Посаклив е човек, който иска да яде всичко, каквото види за ядене. СбНУ ХХIХ, 267. — "Хай ти, мъжо, стопанине! / Мърва глава ме наболват!" / — "Мори жено, жива жалбо! / Що понада посакуаш? / Що си посаклива". Нар. пес., СбНУКШ ч. III, 117.

2. Който обича да пошавва, да развратничи (Н. Геров, РБЯ).