ПОСАТКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСА̀ТКА, мн. няма, ж. Събир. Диал. Домашни кухненски съдове, обикн. бакърени (котли, тави и под.); покъщнина. Тие [побратимите] беа оптарашиле и избарале низ кукята насекъде, и беа нашле нещо от домашна посатка. Един котел голем, ваган, неколко панци. СбНУ ХIХ, 96. Откога умрела Катерина и се свапиросала, да дури я отепале, ..; много пъти влегуала дома у нея и по комшиите, та симиняла от полици посатката и я клавала сета на земи накуп. СбНУ VII, 148. И сета посатка ке му я собереше накуп сред кукя. СбНУ III, 156.