ПОСБИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСБЍВАМ, ‑аш, несв.; посбѝя, ‑ѝеш, мин. св. посбЈх, прич. мин. страд. посбѝт, св., прех. Сбивам в някаква степен, отчасти, не напълно. Посбих вещите в куфара и ос‑

вободих малко място. посбивам се, посбия се страд.

ПОСБЍВАМ СЕ несв.; посбѝя се св., непрех. Сбивам се в някаква степен, отчасти, не напълно. Белтъците се посбиха малко от захарта, но още трябва да се бият, за да станат на гъст сняг.

ПОСБЍВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; посбѝя се, ‑ѝеш се, мин. св. посбѝх се, св., непрех. 1. Сбивам се с някого малко, леко. — Имаше ли нещо тая заран? .. — Имаше. Преди малко пак трябваше да се посбием с едни горнобанчанки. М. Гръбчева, ВИН, 89. — Сборили са, посбили са, / .. , три дня и три нощи; / Догневя му младо змейче, / та си издигна свети Илия, / та го удари във земята. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 8. — Йой та тебе, Богдан юнак, / .. / Хади да са посбориме, / посбориме, посбиеме. Нар. пес., СбНУ ХV, 6.

2. Само несв. Сбивам се с някого малко, леко, понякога, от време на време. Те [жените] се блъскаха,.., караха се кресливо, а понякога се посбиваха с кобилиците. Всяка бързаше първа да си напълни менците. Ст. Марков, ДБ, 383. Ядели тука, пияли, и като на всекий сбор, често се и посбивали. Ч, 1875, бр. 7, 330.