ПОСБИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСБЍРАМ, ‑аш, несв.; посбера̀, ‑ѐш, мин. св. посбра̀х, св., прех. Разг. Посъбирам. Маринчо не проговори. Страшно — тъй отведнаж да зареже къщата и двора! Посред нощ да юрне из горите. Сепна се — Стамена беше, дърпаше го за лакътя. — Върви, обади на тате! Пък аз ще посбера едно-друго. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 292. Дядо Иван замълча, посбра вежди, .. и като си премисляше нещо, продължи. Ст. Марков, ДБ, 98. "Иди сега тамо [на синора], поръскай благо, посбери оттамо смети, накади се с тях и ще оздравееш." С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 489. Па си дойде на свои дворове, / па посбрала китени сватове, / та доведе две сръбски девойки / та ожени до два мили сина. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 223. "— Стани ми, майчо, посбери / моена руба айдушка, / .., / че ща на Мадан да ида." Нар. пес., СбВСт, 286. посбирам се, посбера се страд.

ПОСБЍРАМ СЕ несв.; посбера̀ се св., непрех. Разг. Посъбирам се. Стоката се посбра, овчарят я сви към потока, овцете пиха вода и преминаха на отсамната страна, при лагера. Й. Радичков, СР, 31. Дано, мислила си на ума, като доде Великден, като се посбере и повиди с тоя, с оня, давно и той да се поразвесели и поразведри. Т. Влайков, Съч. II, 31.

◊ Посбирам си ума (акъла). Разг. Вразумявам се. Посбирам ума (акъла) на някого. Разг. Вразумявам някого, карам го да се замисли, да се съсредоточи или да престане да извършва или говори неразумни неща. — Ама аз ще кажа нани... — Кажи ѝ, невясто Джуровице, — настоя кака Стана. — Кажи ѝ. Нека тя да ѝ посбере акъла. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 224. Срещнала я днеска Джуровица, дето ѝ е нящо роднина и дето е зълвина дъщеря на Илчовица. По-рано тя приказвала с нея и заръчала ѝ да подума нани си за невястата и да я подкани, тя да ѝ посбере ума. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 236.