ПОСБЛИЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСБЛИЖА̀ВАМ, ‑аш, несв.; посближа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Сближавам малко, в известна степен, донякъде. — Работата беше посближила двамата и Спас бе помолил майстора да се обръща така към него. Д. Добревски, БКН, 55. Въпреки всички опити да посближа съседите помежду им, те си останаха чужди. посближавам се, посближа се страд. и взаим. С течение на времето се посближихме и той [Чермак] ми довери, че макар да е американски поданик, не смята да се връща вече в Америка. Г. Белев, КВА, 338. Симеон с Василий се посближили; срещнат се, .., запушат си луличките. ВЦ, 1888, кн. 20, 13.

ПОСБЛИЖА̀ВАМ СЕ несв.; посближА̀ се св., непрех. С предл. с. Сближавам се с някого в някаква степен. Ами виe, мъжете, сте нетърпими, — .. — Посближите се с някое момиче и отведнаж — права̀. Й. Йовков, ЧКГ, 20. И аз още там, всред възторжените мои съграждани, реших в душата си "да се държа в шепа", т.е. да се позатворя в бащината си къща и още на утрото да се посближа с турците. А. Страшимиров, А, 182. Тяхната радост и веселба е, че щат няколко дни да поизлязат вън по полето свободно, годеник с годеницата си, любовник с любовницата си да се види, посближи и посприкаже. Ил. Блъсков, СК, 60.