ПОСБОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСБО̀РВАМ1, ‑аш, несв.; посбо̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Боря някого или нещо малко, леко или от време на време. посборвам се, посборя се страд. и взаим. Двете жени се скараха и така повишиха глас, че Рашко не може да се стърпи и им се обади от поляната: — Жени, я се посборете, а пък ние ще погледаме!... К. Петканов, ЗлЗ, 239. — Йой та тебе, Богдан юнак, / .. / Хади да са посбориме, / посбориме, посбиеме. Нар. пес., СбНУ ХV, 6. ● Нар.-поет. Борба да се посборвам. Димо се виком извика: / — Де да си, мечко, да дойдеш, / борба щем да са посборим! Нар. пес., СбНУ VII, 83.
ПОСБО̀РВАМ2, ‑аш, несв.и св.; посбо̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. и непрех. Диал. Поприказвам, поговорвам; посборувам. Току що посборвале по нещо, старецот се замълчил, подушил нещо со носот и рекол на домакинот: "Я види, печеницата много сладко, хубаво ми мирисат". СбКШ, 23. посборвам се, посборя се страд. посборвам си, посборя си взаим.
ПОСБО̀РВАМ СИ несв. и св.; посбо̀ря си св., непрех. Диал. С предл. с. Поприказвам си, поговорвам си, подумвам си; посборувам си."Око, Доко, църнооко! / .. / Мало що си посборвафме, / дори сънце зиде зайде, / месечина ми угреа". Нар. пес., СбБрМ, 439-440.